Bulgarian Bible

Авакум 2

Авакум

Index

Глава 3

1


 

  Молитвата на пророк Авакума, по Оплакванията.  

 

 

-

2


 

  Господи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта.  

 

 

-

3


 

  Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.  

 

 

-

4


 

  Сиянието му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната му; И там бе скривалището на силата му.  

 

 

-

5


 

  Пред него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете му.  

 

 

-

6


 

  Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките му бяха като в древността.  

 

 

-

7


 

  Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.  

 

 

-

8


 

  Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете си И на колесниците си, за да избавяш?  

 

 

-

9


 

  Лъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.  

 

 

-

10


 

  Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Вдигна ръцете си нависоко.  

 

 

-

11


 

  Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото ти копие.  

 

 

-

12


 

  С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.  

 

 

-

13


 

  Излязъл си за изблавление на людете си, За избавление чрез помазаника си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)  

 

 

-

14


 

  Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядят скришно сиромаха.  

 

 

-

15


 

  С конете си преминал си морето, Натрупаните много води.  

 

 

-

16


 

  Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам тихо скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.  

 

 

-

17


 

  Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,  

 

 

-

18


 

  Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.  

 

 

-

19


 

  Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.  

 

 

-

Софоний 1

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: