| Глава 5 |
1 |
В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: - -
|
2 |
За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа. -
|
3 |
Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала. -
|
4 |
Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода. -
|
5 |
Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева. -
|
6 |
В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана. -
|
7 |
Престанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля. -
|
8 |
Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля? -
|
9 |
Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа! -
|
10 |
Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това! -
|
11 |
Далеч от кипежа на стрелците*, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите. -
|
12 |
Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов! -
|
13 |
Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните. -
|
14 |
Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител. -
|
15 |
И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения. -
|
16 |
Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на* стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания. -
|
17 |
Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си. -
|
18 |
Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните+ места на полето, -
|
19 |
Дойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха. -
|
20 |
О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара. -
|
21 |
Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя. -
|
22 |
Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им. -
|
23 |
Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните. -
|
24 |
Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена. -
|
25 |
Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша. -
|
26 |
Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи. -
|
27 |
При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв. -
|
28 |
Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? -
|
29 |
Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си: -
|
30 |
Не са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист. -
|
31 |
Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години. -
|